Лимонът, портокалът, мандарината и грейпфрутът са цитруси (Citrus), топлолюбиви вечнозелени растения. У нас те се отглеждат най-често в саксии, които през лятото стоят навън, а през зимата на закрито. Най-важни за успеха са правилната температура, достатъчната светлина и внимателното поливане.
Топлина и студ
Долната граница за нормалното развитие на цитрусите е от 8 до 10 °C, а горната от 38 до 42 °C. Най-добре растат при 22 до 25 °C. У нас през зимата, когато средната денонощна температура падне под 12 °C, те навлизат в принудителен покой и почти спират да растат.
За цъфтежа и връзването на плодове най-подходяща е температура на въздуха от 16 до 18 °C. Високите температури, съчетани с недостиг на влага, водят до дефектни цветове и по-малко вързани плодове.
За качествени лимони е нужна средна денонощна температура над 18 °C в продължение на 180 до 240 дни от опрашването до пълното узряване. Плодовете на портокала и грейпфрута се нуждаят от 220 до 240 дни с температура над 10 °C, за да узреят.
Най-студоустойчив е кумкватът, следван от мандарината, а най-чувствителен е лимонът. Под минус 4 °C листата и едногодишните клонки на лимона загиват. За портокала границата е между минус 7 и минус 8 °C, а за мандарината между минус 8 и минус 9 °C. При грейпфрута листата и младите клонки измръзват при минус 4 °C, а основните (скелетни) клони между минус 8 и минус 9 °C.
Светлина и влага
Цитрусите произхождат от места, където зимните дни не са толкова къси, колкото у нас, затова през зимата имат нужда от допълнително осветление. Най-много светлина искат портокалът, грейпфрутът и мандарината, а лимонът расте по-добре на разсеяна светлина.
Резката смяна на светлината може да причини слънчеви изгаряния и окапване на листата. Това става най-често при изнасянето или прибирането на саксиите. Избърсвайте праха от листата с гъба 2 до 3 пъти в месеца, за да не пречи на светлината.
Влагата е от първостепенно значение за цитрусите. При умерено влажен въздух плодовете са по-качествени, отколкото при сух въздух. Горещото лято и сухите топли ветрове временно спират растежа.
Саксия и почвена смес
Най-подходящи са обикновените керамични саксии без глазура. Те осигуряват добър температурен и воден режим и пропускат по-лесно въздух до корените. Изберете саксия с конична форма, за да изваждате растението по-лесно при презасаждане.
Цитрусите се нуждаят от рохкава, богата на хумус, отцедлива и проветрива почва с неутрална до средно кисела реакция. Тежките, преовлажнени и варовити почви не са подходящи.
Пригответе сместа по една от двете рецепти.
- Смесете 50% букова листовка (угнила букова шума) или торф, 40% добре угнил оборски тор и 10% средно едър речен пясък.
- Смесете равни части компост или добре угнил оборски тор, обикновена пръст и пясък.
Засаждане и презасаждане
В саксията корените се разполагат главно по стените и не използват влагата и храната във вътрешността на сместа. Затова редовно презасаждайте дръвчето в съд, по-голям с един или два размера.
Размерът на съда зависи от възрастта на дръвчето.
- За едногодишно дръвче изберете саксия 15 на 20 см.
- За дръвче на 2 до 3 години изберете саксия 20 на 25 см.
- За дръвче на 4 до 5 години изберете саксия 30 на 35 см.
- За по-старо дръвче изберете съд 50 на 50 см или по-голям.
Засадете дръвчето по следния начин.
- Покрийте дупките на дъното с парче от счупена саксия, керемида или чиния, обърнато с вдлъбнатата страна надолу.
- Насипете 3 до 4 см чакъл или едър пясък за отцеждане.
- Върху дренажния слой насипете купчинка от почвената смес.
- Поставете растението върху купчинката и разпределете корените около нея от всички страни, без да се кръстосват.
- Запълнете саксията със смес равномерно от всички страни, притиснете леко с ръка и полейте.
Не правете дупка за корените в напълнена саксия, защото така те се подвиват и тръгват нагоре. Кореновата шийка трябва да е на нивото на почвата, а спойката, тоест мястото на присаждането, на 4 до 5 см над нея. Така пазите дръвчето от смолотечение, към което цитрусите са склонни.
Презасаждайте рано напролет, ежегодно до третата година и на всеки 2 години между третата и петата. След петата година засадете дръвчето за постоянно в голям съд и го презасаждайте веднъж на 5 до 6 години. Внимавайте да не нараните корените. Ако е възможно, запазете старата коренова бучка и не изхвърляйте старата почва.
След презасаждането дръжте растението 2 седмици на топло, на влажен въздух и без пряко слънце, за да се вкорени по-бързо.
При старите дръвчета сменяйте част от почвата всяка година. Изрежете отгоре до дъното на съда резен от почвата заедно с корените, широк не повече от една пета от обиколката, и запълнете мястото с нова смес. Така за пет години ще смените цялата почва и ще подмладите корените.
Зимата на закрито
Изберете място с постоянна светлина, където няма да местите дръвчето често. През зимата цитрусите се чувстват най-добре в хладно помещение с около 10 °C, където са в покой и имат по-малки нужди. В края на зимата ги преместете на топло и светло и те ще започнат да растат и да цъфтят обилно.
Много вреди и разликата между температурата на почвата и на въздуха. Ако почвата е под 13 °C, а въздухът над 16 °C, настъпва физиологично засушаване. Листата изпаряват повече вода, а студените корени не могат да я поемат. Растението спира да расте и губи листата си.
За да не изстиват корените, поставете саксията на поставка на 50 до 60 см от пода, където въздухът е по-топъл. Не я дръжте близо до отоплителни уреди, защото те изсушават растението.
Ако лимонът зимува в топла стая над 13 °C, той не спира да расте. Тогава го поливайте по-често и му осигурете допълнително осветление с електрическа лампа от 150 до 200 вата над дръвчето. Включвайте я в мрачните дни и вечер до около 22 часа.
Лятото навън
Изнесете саксиите навън, след като отмине опасността от късни слани, обикновено в средата на април, а в южните райони и по-рано. Приучавайте растенията постепенно. Първо ги поставете на място, защитено от вятър и пряко слънце, а след това на всеки 2 до 3 дни ги местете на по-топло и по-светло място.
Лимонът не понася сух въздух и големи горещини. Поставете го на шарена сянка, например под дървета. Много добре е и да вкопаете саксията в почвата. На градска тераса засенчете дръвчетата с бял плат, например марля, опънат над тях.
За да не прегрява саксията, увийте я свободно с млечнобяло фолио, а в горещите дни изливайте вода около нея няколко пъти на ден. Внесете дръвчетата обратно около средата на октомври, преди да настъпи опасност от есенни слани.
Поливане
Цитрусите имат нужда от много влага, но не понасят преовлажняване, защото тогава до корените не достига кислород. Преовлажнените растения се познават по бледозелените листа с жълтеникави петна и могат дори да загинат.
Лимонът е най-взискателен към влагата. Най-много вода му е нужна през пролетта и лятото, когато расте активно, образува пъпки, цъфти и връзва плод. Тогава го поливайте 3 до 4 пъти седмично. Портокалът и грейпфрутът са по-сухоустойчиви, но и те растат по-добре при редовно поливане.
Честотата на поливане зависи от почвата, саксията, температурата и влажността на въздуха, възрастта на дръвчето и фазата му на развитие. По-често поливайте по-възрастните растения на по-лека почва в по-малки саксии.
Най-сигурно е да проверите почвата с ръка. Стиснете шепа от нея.
- Ако не се образува топка, почвата е суха и трябва да полеете.
- Ако почвата остава на топка, без да се разкалва, и при разпадане се разделя на едри парчета, влагата е подходяща.
- Ако топката не се разпада при лек удар и остава на кал, почвата е преовлажнена.
Можете и да почукате по саксията. Ако звукът е звънък, почвата е суха и трябва да полеете, а глухият звук показва мокра почва. Поливайте с вода, която е с 2 до 3 °C по-топла от стайната.
Торене
Цитрусите имат нужда от повече торене от другите овощни видове, още повече че растат в непривични за тях условия. Подхранвайте ги всяка година според състоянието им.
Внасяйте течните торове само във влажна почва, а ако е суха, първо я навлажнете с чиста вода.
По растежа и листата ще познаете от какво има нужда дръвчето.
- Ако дръвчето расте слабо и листата му са жълти, увеличете азота. При излишък на азот растежът е прекалено буен, клонките се източват, понякога се появява смолотечение, а плодовете узряват късно и са с лош вкус.
- Фосфорът помага за развитието на корените и за плододаването. При недостиг листата посивяват и изсъхват по краищата, растението отслабва и дава дребни, некачествени плодове.
- Калият помага на растението да усвоява азота и подобрява качеството на плодовете. При недостиг растежът спира, листата се нагърчват, увяхват и окапват, а плодовете омекват.
Избирайте торове, които съдържат и магнезий, и микроелементи като желязо, мед, манган и цинк.
Пригответе разтворите по следния начин.
- Разтворете 5 г амониева селитра в 1 л вода и поливайте с разтвора на всеки 10 до 12 дни.
- Сварете 50 г суперфосфат в 1 л вода за 40 минути, за да се отделят примесите. Изхвърлете утайката, разредете течността с 10 л вода и подхранвайте с нея два пъти в месеца.
- През лятото 2 до 3 пъти подхранете и с калий, като разтворите 2 г калиев сулфат и 5 г амониева селитра в 1 л вода.
Не внасяйте различните разтвори едновременно, а всеки 5 до 10 дни след предишния, за да не стане почвеният разтвор прекалено концентриран.
Цъфтеж и плодове
На едно цитрусово дърво може едновременно да има цветни пъпки, цветове, завръзи, зелени и зрели плодове. Най-качествени обикновено са плодовете от пролетния цъфтеж.
Цитрусите, особено лимонът, често образуват и дефектни цветове, които се познават лесно още докато са на пъпки. Махнете ги веднага, за да получат нормалните цветове повече храна. Дефектните цветове стават повече при суша, преовлажняване и резки промени в условията.
Възрастните дръвчета цъфтят обилно, но задържат до узряване само около 3 до 15% от цветовете. За изхранването на един плод са нужни 12 до 15 листа, затова не оставяйте повече плодове, отколкото листата могат да изхранят. Претоварването изтощава дръвчето и влошава качеството на плодовете, а растение без листа не задържа нито плодове, нито завръзи.
Беритба
Лимоните могат да останат на дървото до 3 години след узряването, като отново позеленяват, а кората им леко надебелява. Така винаги имате пресни плодове, макар и с малко по-лош вкус.
Най-ценни и с най-много витамин C са лимоните, обрани, когато зеленият цвят на кората започне да изсветлява и плодът достигне големината, характерна за сорта. Другите цитруси не се задържат толкова дълго на дървото и се берат добре узрели.
Видовете цитруси
Лимон
Лимонът, най-често отглежданият цитрус у дома, е малко дърво, високо от 3 до 6 м, обикновено с малки бодли по клонките. Цветните му пъпки се образуват при къс ден и добро слънчево осветление, а цъфтежът трае около 10 дни.
Портокал
Портокалът издържа на горещини до 45 °C и понася известно засенчване. Повечето сортове са самоопрашващи се, а някои връзват плод и без опрашване. При кръстосано опрашване обаче плодовете са по-качествени и се задържат повече завръзи.
Мандарина
Мандарината е малко дърво, високо от 3 до 4 м, с клонки без бодли. Приспособява се много добре към различни условия, затова е подходяща за отглеждане в стая, а също и навън под неотопляемо покритие. Плодовете ѝ се белят лесно.
Грейпфрут
Грейпфрутът е по-малко взискателен към почвата и климата и понася високите температури най-добре от всички цитруси. За разлика от лимона и мандарината, които раждат на миналогодишни клонки, той дава плод на клонки, израснали през същата година. Започва да дава плод през третата или четвъртата година след присаждането, а към десетата година едно дърво може да даде до 500 плода.
Кумкват
Кумкватът, наричан още кинкан, е близък роднина на цитрусите. Той е ниско вечнозелено дръвче или храст и понася добре студа, защото изпада в дълбок зимен покой. Плодовете му са колкото гълъбово яйце и се ядат с тънката сладка кора. Заради малкия си размер и студоустойчивостта си е много подходящ за саксия.
Фиданки от разсадника
Фиданки лимони, портокали, мандарини и грейпфрути ще намерите в раздел Цитрусови и субтропични. Ако не сте сигурни кой вид е подходящ за вашия дом, обадете ни се на 0896 333 777.