Създаването на овощна градина започва с избора на място и с качествени дръвчета. Обмислете предварително какво насаждение искате, кои видове, сортове и подложки ще засадите и на какви разстояния. Планирайте и подготовката на почвата, доставката и съхранението на фиданките, сроковете за засаждане, резитбата, торенето и растителната защита.
Качествени фиданки
Купувайте дръвчетата от лицензиран овощен разсадник. Те трябва да отговарят на всички изисквания за качество и здравословно състояние и да имат сертификат и фитосанитарен паспорт.
Фиданките се продават след 15 ноември, когато са в покой, а есенното засаждане дава най-добро прихващане. Ако не успеете да ги купите наесен, вземете ги при първа възможност напролет. Ние сами произвеждаме в Петрич фиданките, които продаваме, а цените им ще намерите в ценовата листа.
Избор на място
Опознайте мястото, преди да започнете. Проучете изложението, релефа, почвата и нейната киселинност, надморската височина и подпочвените води. Най-голямо значение имат температурите. Почвата и влагата могат до известна степен да се подобрят с насипване на подходяща почва, торене, поливане и отводняване, но температурите не могат да се променят.
Опасни са не толкова най-ниските зимни температури, когато дърветата са в покой, колкото късните студове в края на зимата и през пролетта. Те често повреждат рано цъфтящите видове като бадема, прасковата и кайсията. Затова засаждайте тези видове, както и дюлята, на места с по-мека зима и без късни пролетни студове.
Повечето овощни видове се развиват най-добре на богати почви с леко кисела до алкална реакция, с pH от 5,5 до 7,5, на слънчеви и защитени от ветровете места. Такива са ябълката, сливата, вишната и мушмулата, които през зимния покой понасят студ до минус 28 или минус 30 °C.
Равните терени с възможност за поливане са подходящи за ябълки, круши, дюли и праскови. На по-стръмни склонове, където влагата се задържа трудно и няма поливане, добре се развиват сливи, кайсии, бадеми, череши, вишни и орехи.
Релефът влияе най-вече на температурата и влагата. Студеният въздух се стича надолу по склоновете и застоява в най-ниските и затворени места, затова те не са подходящи за овошки. Повечето овощни видове се развиват добре до 500 или 600 м надморска височина.
Дали почвата е подходяща, най-добре личи по овощните насаждения в района, по това колко силно растат, колко дълго живеят и колко раждат. За по-голяма градина задължително направете почвен анализ, консултирайте се с агроном и пресметнете нужните средства за аренда на земя, фиданки, трактор и инвентар.
Разстояния и схема на засаждане
Когато маркирате мястото, оставете достатъчно широки пътища и място покрай оградата, за да минават машините. Помислете и как ще поливате, по бразди или капково. Пресметнете колко дръвчета са нужни на декар и колко общо за вашата градина.
Схемата се записва с две числа. Първото е разстоянието между редовете, а второто между дърветата в реда. При прасковата например се използват схеми 5 на 3, 4 на 4 и 4 на 3 м, а при схема 4 на 4 м на декар са нужни 62 дръвчета.
Прекаленото сгъстяване, особено при силно растящите видове и сортове, не дава добри резултати. Когато станат на 12 до 15 години, дърветата силно се засенчват и се налага да бъдат прореждани.
Обикновено се препоръчват следните разстояния според вида и силата на растеж на подложката.
- Ябълки и круши на силно растящи подложки се засаждат на 7 на 5 или 7 на 4 м на равни терени с поливане и на 6 на 4 или 5 на 3 м на тераси по стръмни склонове.
- Ябълки и круши на средно растящи подложки се засаждат на 6 на 4 или 5 на 4 м.
- Ябълки на слабо растящи подложки с обикновена корона се засаждат на 4 на 3 или 4 на 2 м.
- Ябълки и круши с корона палмета, тоест плоска корона по протежение на реда, се засаждат по-гъсто, на 4 на 2,5 или 4 на 3 м на средно растящи подложки и на 5 на 1,5 или 4 на 1 м на слабо растящи.
- Праскови и кайсии се засаждат на 5 на 4 или 5 на 5 м.
Много любители се увличат по силно сгъстени градини на слабо растящи подложки. Разстоянието обаче не бива да е по-малко от 0,5 до 1 м в реда и от 3 до 4 м между редовете. При по-тесни междуредия осветлението силно се влошава и в тях не могат да се отглеждат други култури.
В по-северните райони семковите видове се засаждат на 5 на 4 или 4 на 3 м, а костилковите на 3,5 на 2,5 или 3 на 2 м.
Подготовка на почвата
Почистете мястото от големи камъни, храсти и стари дървета, ако има такива. След това го риголвайте с трактор, тоест изорете го дълбоко, на 60 до 70 см. Преди риголването е добре да наторите площта с фосфорни и калиеви торове.
Ако е възможно, след риголването внесете по 4 до 5 тона угнил оборски тор на декар и го заорете на 20 см дълбочина.
Засаждане
На риголваната площ ямките се изкопават със свредел, закачен за трактора. Те са широки 60 см и дълбоки 50 до 60 см. Ако не сте риголвали, копайте ямки поне 80 на 80 на 80 см, както е описано в Засаждане на овошки.
Ако не сте торили площта предварително, сложете във всяка ямка една кофа угнил оборски тор, 300 г суперфосфат и 150 г калиев сулфат. Подредете дръвчетата според вида и сорта и леко подрежете по-дебелите им корени, без да съкращавате силно кореновата система. След това ги засадете в следния ред.
- Поставете дръвчето така, че мястото на присаждането да остане от 3 до 5 см над почвата.
- Отъпчете добре пръстта и полейте всяко дръвче с 20 до 30 л вода.
- Съкратете дръвчето на около 60 до 70 см над почвата.
- Ако по стъблото над първите 40 до 50 см има преждевременни клончета, тоест странични клонки, израснали още в разсадника, оставете 5 до 6 от тях и ги съкратете на 2 до 3 пъпки. По-късно от тях ще изберете 3 до 4 за основни клони.
- Поставете до дръвчето кол и го привържете, за да не се счупи при силен вятър.
Ако планирате нова градина и имате въпроси за видовете, сортовете или схемата на засаждане, обадете ни се на 0896 333 777 и ще ви посъветваме според мястото и района.