Прасковата (Prunus persica) е на трето място по стопанско значение у нас след ябълката и сливата. Плодовете ѝ са много вкусни и подходящи за преработка, а различните сортове узряват в продължение на почти четири месеца, от средата на юни до началото на октомври. Дървото започва да дава плод още през втората или третата година след засаждането, но ражда редовно само при ежегодно торене, поливане, резитба и обработка на почвата.
Място и почва
Прасковата обича светлината и топлината и се отглежда успешно до 600 м надморска височина. Най-чувствителни на студ са цветните пъпки.
- През дълбокия зимен покой те измръзват при минус 20 до 21 °C. Най-устойчивите сортове издържат до минус 24 °C.
- През февруари и март, когато са набъбнали, те се повреждат при температури под минус 15 °C.
- Цветовете издържат около час при минус 3 °C, а завръзите при минус 1 °C.
Прасковата расте най-добре на алувиално-ливадни почви, но може да се отглежда и на канелени горски почви, черноземи и други, стига да са добре проветриви. Не са подходящи тежките и преовлажнените почви, нито почвите с много карбонати.
На семенна подложка от обикновена праскова дървото не понася преовлажняване, защото корените му се задушават. Когато в почвата има много активни карбонати, до 10 или 12%, прасковата расте добре на подложка GF 677, хибрид между праскова и бадем. Почвата обаче трябва да е по-лека и да не задържа излишна влага.
Засаждане и разстояния
При вретеновидна корона засадете дърветата на 4 или 4,5 м между редовете и на 2 до 3 м в реда. При чашовидна корона разстоянията са 5 на 4, 4 на 4 или 4 на 3,5 метра.
Най-добре засаждайте наесен, след 15 ноември, когато фиданките са в покой. Как се прави посадъчната ямка, вижте в Засаждане на овошки.
В по-голяма градина засадете всеки сорт в отделен парцел и подредете парцелите по реда на узряване. Така поливането преди беритбата и самата беритба стават по-лесни.
Опрашване
Сортовете праскови по правило са самоопрашващи се. Отделни сортове, като Хале, имат дефектен прашец и не се самоопрашват. Засаждайте ги на групи по редове, заедно със сортове опрашители.
Повечето сортове праскови, които предлагаме, са самоопрашващи се и дават плод и без опрашител. Когато е нужен опрашител, той е посочен в описанието на сорта.
Резитба и прореждане
Младата праскова расте буйно и се разклонява рано и много. Най-силните клонки се образуват в основата на короната, затова при формирането не е нужно да съкращавате основните (скелетни) клони. Най-често прасковата се формира с чашовидна или със свободнорастяща корона. При свободнорастящата корона разполагайте основните клони така, че да не са един над друг.
Прасковата плододава най-добре на смесените клонки, които носят и листни, и цветни пъпки. При някои сортове на тях растат и най-хубавите плодове. Плод дават още майските букетчета и цветните клонки, а цветни пъпки се образуват дори по силните прирасти, като дървесните клонки и лакомците.
Дървото връзва много плодове и лесно се претоварва, а това влошава качеството им. Затова режете плододаващите дървета всяка година и прореждайте завръзите. Без ежегодна резитба качеството на плодовете спада, а дърветата раждат нередовно и бързо застаряват. Прасковата живее около 15 години, а без редовна резитба и по-малко.
Формирането и резитбата за плод са описани подробно в Резитба на праскова.
Грижа за почвата
Поддържайте почвата предимно в черна угар, тоест чиста от плевели и рохкава с редовни обработки. Не отглеждайте други култури между редовете, освен по изключение през първите една или две години след засаждането.
Наесен изорете междуредията на дълбочина до 15 см, а близо до дърветата до 10 см. През пролетта и лятото обработвайте почвата на дълбочина 6 до 8 см. Ако използвате хербициди, правете го много внимателно, особено на леки почви.
Торене
Торете прасковата редовно с азот. При младите дървета внасяйте от 6 до 10 г азот на квадратен метър в кръга около стъблото, на два пъти, през март и в края на май. От третата година разхвърляйте тора по цялата площ.
В плододаващата градина нормата е от 15 до 20 кг азот на декар. На средни и тежки почви внесете половината в края на зимата, а другата половина към края на май. На леки почви внесете половината през февруари или март, а останалата част след юнското окапване на завръзите и след беритбата. Ранните сортове подхранвайте два пъти.
Когато торите редовно с азот, прасковата се отзовава добре и на торене с фосфор и калий. В плододаващата градина внасяйте от 8 до 10 кг фосфор и от 15 до 18 кг калий на декар, а на всеки 2 до 3 години и по 2 до 3 тона оборски тор на декар.
Количествата са в активно вещество, тоест в чист азот, фосфор и калий, а не в килограми тор. Те са ориентировъчни, а точните норми се определят с почвен или листен анализ.
Поливане
Прасковата понася сушата, но без поливане практически не може да се отглежда успешно. Най-много вода ѝ трябва, докато се образува и втвърдява костилката и докато плодовете бързо наедряват.
Поливайте, когато влагата спадне до 75% от водата, която почвата може да задържи. Поливката 2 до 3 седмици преди узряването подобрява значително качеството на плодовете.
Болести и неприятели
Особено опасни за прасковата са къдравостта, брашнестата мана, съчмянката и вирусните болести. От неприятелите най-опасни са прасковеният молец (анарзия), източният плодов червей и другите плодови червеи, листните и щитоносните въшки и гъсениците.
Срещу къдравостта пръскайте при набъбване на пъпките, защото след появата на листата болестта не може да се спре. Останалите пръскания през годината са описани в Пръскане на овошки. Използвайте само разрешени в България препарати и спазвайте дозата и карентния срок от етикета.
Фиданки от разсадника
Фиданки праскови от сортовете, които произвеждаме, ще намерите в раздел Праскови, а фиданки нектарини в раздел Нектарини. Ако не сте сигурни кои сортове да изберете, обадете ни се на 0896 333 777.